Гид: Турция

Турция

Турция, официално Република Турция, е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров. Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг – с Ирак и Сирия; на запад – с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. територията на днешната държава е в центъра на Османската империя. Разположението на Турция между Европа и Азия я прави страна от особено геостратегическо значение.

Туризмът е един от най- бързо развиващите се сектори в Турция. Главни туристически центрове на страната са Истанбул, Анталия, Бодрум, Мармарис, Измир, Кападокия и други. Силно развити са морският, културният и спа туризма.

Можем много да ви разказваме за Турция и ще го направим. Нали за това е гид.

Дестинации:

Преди всичко нека ви запознаем с най-популярните и забележителни дестинации за туризъм в нашата съседка Турция. Както вече споменахме туризмът там е доста добре развит, благодарение на множеството възможности, които предлага Турция на своите посетители. Плаж, море, исторически и културни забележителности, природни феномени, безкрайно красива природа, сблъсък на култури и прекрасна кухня са само част от нещата, които привличат все повече туристи в съседката ни. Започваме разбира се с най-популярната дестинация в света мегаполиса Истанбул. Богат на множество исторически и културни забележителности, той е много привлекателен за своите гости. Но не само това го прави толкова популярен сред туристите. Истанбул предлага най-интересното, а именно сблъсъка на множество култури, сблъсък между два континента Азия и Европа. Затова според нас всеки трябва да започне своята обиколка на Турция именно от там. Следващите дестинации предлагат истинска възможност за отдих, релакс и почивка за любителите на морето и плажа, а това са небезизвестните курорти и градове Анталия, Бодрум, Кушадасъ, Мармарис, Алания, Белек, Сиде и Чешме. Други пък предлагат богато наследство от антични, исторически и културни забележителности, като например Ефес, Измир, Бурса, Трабзон, Адана, Чанаккале, Кония, Дидим, Анкара, Одрин, Далян, Чешме и Ескишехир. Трети пък предлагат красиви и невероятни природни феномени, които ги правят уникални и изключително привлекателни за туристите. Това са Кападокия, Памуккале, Мерсин и Мардин.

С една дума, сигурни сме, че Турция разполага за всекиго с по нещо. История, природа,… култура, това са само част от възможностите, които ни предлага съседна Турция.

Забележителности:

Тук ще намерите описание на най-значимите за държавата забележителности. Това не означава, че имаме претенцията да опишем всичко. Тъкмо обратното. Но това е едно добро начало за всеки, който желае да бъде информиран относно възможностите на избраната от него дестинация.

Света София

„Света София“ или Църква на светата Премъдрост Божия е монументална обществена сграда в Истанбул, Турция, превърната днес в музей. Тя е служила дълго време за християнска катедрала, а по-късно за една от главните джамии на Константинопол.

Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени безредици, като съвременната сграда е построена през 532 – 537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал. Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София“ е смятана за най-яркия образец на византийската архитектура и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха.

Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия.

През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрк обявява сградата за музей. Доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямските промени. В днешни дни храмът е музей и се посещава от туристи от целия свят.

 

Работно време:

Султан Ахмед джамия

Джамията „Султан Ахмед“ е мюсюлмански храм в Истанбул, Турция. Построена е от архитекта Седефкяр Мехмед ага по заповед на султан Ахмед I между 1609 и 1616 година. Поради своите цветове – синьо, зелено и бяло, от плочките от изникски порцелан, в Европа е известна като Синята джамия.

Джамията „Султан Ахмед“ е първата джамия в Османската империя, която има 6 минарета.

Заедно с околните сгради джамията образува кюллие, тоест ислямски комплекс, включващ библиотека, медресе и т.н.

Джамията Султан Ахмет (Синята джамия) е все още работеща джамия, и следователно е затворен за туристи по време на молитва време. Като цяло, на работното време на Синята Джамия Турция са от 08:30 часа до един час преди залез всеки ден, с изключение на 90 минути всяка молитва часа и два часа по време на петъчните обедните молитви.

 

Работно време:

Топкапъ сарай

Топкапъ сарай е главният дворец, седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година. Намира се между Златния рог и Мраморно море в Истанбул и има великолепен изглед към Босфора. Наблизо е известната църква „Света София“.

Дворецът е пълен с примери от османската архитектура и притежава голяма колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ислямски калиграфски ръкописи и стенни украшения.

Сравнен с други известни кралски резиденции като виенския дворец Шьонбрун и екстравагантния Версайски дворец, Топкапъ изпъква с човешките си пропорции, забележителни интериори и благоразумен план.

Той е построен по заповед на султан Мехмед II Фатих върху развалините на една Римска постройка 1475 – 1478 г. Първоначално, се нарича „Сарайъ Джедиде Амире“, но поради големите топове около вратата получава от народа името „Топкапъ Сарайъ“.
Площта, на която е разположен е два пъти по-голяма от Ватикана.

След построяването на двореца Долмабахче сарай през 1856 г., в „Топкапъ“ продължават да живеят само жените на починалите или свалени от престола султани. След провъзгласяването на републиката, последният падишах от Османската династия Вахдеттин, напуска града заедно със семейството си. Тогава дворецът „Топкапъ“, по нареждане на Ататюрк е превърнат в музей.

 

Работно време:

  • Зимен сезон: между 30 октомври15 април

          Музей, Харем и Света Ирина могат да бъдат посетени между 9:00 – 16:45 ч.
          (продажбата на билети приключва в 16:00 ч.)

  • Летен сезон: между 15 април – 30 октомври

          Музей, Харем и Света Ирина могат да бъдат посетени между 9:00 – 18:45 ч.

          (продажбата на билети приключва в 18:00 ч.)

Памуккале

Памуккале е известен малък турски курортен град в района Денизли, но също така и удивителен природен феномен в околностите на градчето.

Водни струи от древния град Хиераполис, богати на минерални соли, падайки от голяма височина, създават причудливи, вкаменени, ослепително бели каскади. Горещите извори Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол, Турция. Водата с температура 37 °C излиза, клокочейки изпод земята, и в изумителни каскади се спуска надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви. За съжаление, замърсяването на околната среда се отразява върху свежестта на цветовете.

Руините на Хиераполис и Памуккале са един от обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Йеребатан сарнъджъ

Йеребатан сарнъджъ или Цистерна на базиликата, е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул измежду открити до няколкостотин в града, приличащо на дворец. Едно от имената, с което цистерните се назовават е „Потъналият палат“.

Тук се съхранявал резерв от питейна вода за в случай на засушаване или обсада на града. Водата по акведукти е доставяна от извори в Белградската гора, намираща се на 19 км северно. Именно фактът, че Константинопол в древността получавал и съхранявал запаси от питейна вода, го е направил толкова трудно превземаем.

Резервоарът е разположен в историческия център на града, в района Султанахмед срещу катедралата „Св. София“. Тъй като по-рано на това място се е намирала базилика, наричат „Цистерните“ също и „Цистерна на базиликата“. Това е едно великолепно творение на Древността, което се е запазило почти непокътнато до днес. Построено е от император Юстиниан I през 532 – 542 г.

Водохранилището е 140 м дълго, 70 м широко, има 336 колони, подредени в 12 редици по 28 колони, с височина 8 м. Разстоянието между колоните е 4,80 м. Голяма част от колоните са от по-стари постройки, направени са от един или максимум от два мраморни къса. 98 от колоните са с коринтски капители, а останалите са с капители в дорийски стил.

Цистерните побират 100 000 м3 вода. Разположени са на площ от 9 800 м2. Стените са дебели 4,80 м. Повечето колони са цилиндрични, само няколко са ъгловати или с улеи. Интересно е, че тук е запазен единственият оригинал, оцелял до момента на Горгоната Медуза. Едната глава на Медуза е положена настрани, а другата е положена странично. Поверието разказва, че глави на Медузата са вграждани в сгради с цел тяхната защита, а тъй като, също според легендата, този, който погледне Медузата в очите, се превръща в камък, то главите не са поставени в нормално положение, а обърнати, за да предпазят гледащите ги хора. Предполага се, че главите са донесени от по-стара римска сграда. Служат като цокъл за колоните.

Има много добра циркулация на въздуха и независимо, че се намира под земята, въздухът е изключително свеж и чист. В Йеребатан сарнъджъ има и кладенец на желанията, в който според поверието ако хвърлиш монета и си пожалаеш нещо, то непременно ще се сбъдне.

Входът на „Йеребетан сарнъджъ“ е 20 турски лири.

 

Работно време:

  • всеки ден от 9:00–17:30 ч. (без почивен ден)

Капалъчаршъ

Капалъчаршъ е един от най-старите и големи покрити пазари в света, обхващащ 61 покрити улици с над 4 хиляди магазина, които обслужват между 250 и 400 хиляди клиенти дневно. Разположен е в централния район Фатих, между джамията Нуруосмание и Баязидовата джамия. Изграждането на пазара започва при султан Мехмед II през 1455 година и продължава до XVIII век.

Долмабахче

Долмабахче е дворец в Истанбул, намиращ се в европейската част на града. Днес дворецът е музей.

Това е исторически първият дворец в османската столица, изграден в европейски стил. От построяването му през 1853 г. до 1922 г. (с прекъсване от 20 г.) служи за главна резиденция на султана. Тук е живял и починал и Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на турската държава, наследила отпратената в историята през 19 и 20 век предходна и някога славна (през 16 и 17 век) Османска империя.

Дължината на двореца е 600 м, площта е 45 000 м2, има 285 стаи, 6 хамама и 68 бани.

Фасадата показва класическа европейска сграда с две крила. Вътрешността е в типичен османски стил. В южното крило са представителните помещения, в северното – жилищните помещения, а между двете крила е голямата приемна зала, пред която има зелена площ от 2000м2, а над нея – 36м висок купол. Терасата към Босфора е оградена с висок зид, чийто порти водят към пристан, който днес не се използва редовно.

Забележително е техническото обзавеждане, изключително модерно за времето си: газово осветление, тоалетни с течаща вода, централно отопление и асансьор. Обзавеждането е внесено от Великобритания. Таваните са пищно украсени със злато. Използвани са 14 т злато и 40 т сребро. При обзавеждането му не е използвано стъкло, а само кристал. В централната зала се намира най-големият полилей в света със 750 крушки, закупен по времето на кралица Виктория от Англия и превозен на части с кораби.

Дворецът притежава и най-голямата сбирка в света от кристални свещници от Бохемия и Бакара. Едно от стълбищата също е от кристал. Стилистично сградата се причислява към османския историзъм с елементи от европейския ренесанс и барок.

 

Работно време:

  • Дворецът Долмабахче е отворен за посещения от 09:00-16:00 ч. (Офиса за билети може да се затвори по-рано поради превишаване квотата на дневните посещения. Дневната посетителска квота в двореца Долмабахче се ограничава до 3000 души.) Дворците, будките и павилионите са затворени в понеделник и четвъртък.
  • Другите дворци, будки и павилиони могат да бъдат посетени в часовете между 09:00-17:00.
  • Музея на Палас Колекции е затворен в понеделник, а през останалите дни е отворен за посещение между 09:00-17:00 часа
  • Халетата са отворени между 09:00-18:00 часа в делнични дни. Затворени са в събота и неделя.

Домът на Дева Мария

Къщата на Дева Мария се намира близо до днешния град Селджук и на 7 километра от античния град Ефес. Домът на Дева Мария е място за поклонничество не само на християни, но и на мюсюлмани, защото откакто е открит тук са запомнени много случаи на изцеляване на болни.

 

Според легенди

Светата Дева след разпятието на сина си напуска Йерусалим заедно с Апостол Йоан – на когото Исус възложил да се грижи за майка му. Смята се, че те отпътували за Егейския бряг, за да подкрепят привържениците на християнството. По това време Ефес е бил един от най-големите и най-нехристиянски градове за времето си. След пристигането си тук Йоан построява малка къща високо в планината, за да бъде Мария извън големия град, и да я предпази от поклонниците на Артемида. Тя живяла в тази къща до края на живота си. Умряла е на 64 години, но не се знае къде е погребана. Любопитното е, че в Ерусалим също показват гроба на Божията майка, а спорът за това къде е гробът и продължава повече от век. Сигурно е, че св. Йоан Богослов е доживял дните си в Ефес и там е написал своето евангелие. В Ефес се намират гробницата му и базиликата “Свети Йоан”. Църквата на Богородица в самия Ефес е първата базилика в света, посветена на Дева Мария. В ранните векове на християнството по традиция, местата за поклонение са посвещавани само на лица, които са живели и починали в даден район. До средата на ХIХ столетие никой не е подлагал на съмнение факта, че Света Богородица е погребана в Ерусалим. След това обаче една немска монахиня на име Катерина Емерих изпада в транс и описва мястото, където Дева Мария доживяла дните си. Според нея то се намирало близо до древногръцкия град Ефес. Това  разгорещило спорът, датиращ от 12 век, за това къде е мястото на Успение Богородично.

Намерените останки от постройката се датират от археолозите около 6-ти или 7-ми век. По-късно се уточнява, че основите на същата постройка са още от 1-ви век, което потвърждава тезата, че това е къща от времето, когато е живяла Мария. Днешната постройка е реставрирана през 1950 година, като основите датиращи от 1-ви век са отделени от горната част с плътна червена линия.
Самата къща е еднокуполна постройка частично вградена в скалите. От входа се влиза в малък хол, в дъното му има удължение, където е мястото за молитви с олтар. Вдясно се намира спалнята, а вляво е била кухнята. На изхода на молитвената стая има извор с  три чучура и се смята, че водата му има лечебни свойства, затова хората са и дали име „Водата на Дева Мария“.
Отстрани на сградата има стена, където всеки може да закачи своя молба към Светата Дева. Смята се, че желанията, оставени там, ще се сбъднат до 9 месеца. Листчета на 40 езика вече са запълнили около 30 метра от стената. В параклиса е пълно с предмети, доказващи чудотворната сила на мястото. Тук постоянно има католически свещеник, който кани всички да запалят свещ, които не се продават, а се раздават. Освен християни тук се стичат и мюсюлмани, които наричат Богородица “Мерием Ана” – “Майка Мария”.

 

Работно време:

  • зимен сезон (ноември – февруари): 8:00 – 17:00 ч.
  • летен сезон (март – октомври): 8:00 – 18:00 ч.

Библиотека на Целс

Библиотеката на Целс e антична сграда на библиотека в Ефес. Построена е между 114 и 125 г. В долната част се намира гробната камера, където е положен мраморният саркофаг на Целс.

Библиотеката е пазила 12 000 книги – рула, поставени в ниши. Дълга е 23 м и дълбока 17 м., вътрешността e на 3 етажа с размери 16,72 x 10,92 м. През края на 3 век претърпява пожар и земетресение. След това не е възстановена.

През 1905 – 1906 г. е разкопана, a през 1970 – 1978 г. фасадата е изправена.

Златен рог

Златният рог е залив на границата между Босфора и Мраморно море с дължина 12,2 км, ширина 92 – 120 м и дълбочина 47 м.

Над Златния рог са построени няколко моста, най-известният от които е Галата, свързващ едноименния известен квартал на стария Истанбул. По поръчка на султан Баязид II известният италиански художник и конструктор Леонардо да Винчи предлага през 1502 г. проект за мост над Златния рог. 500 години по-късно тази идея е доразработена от турския архитект Бюлент Гюндьор и ще бъде построен мост – точно копие на моста на Леонардо с дължина 240 м, ширина 8 м и височина над залива 24 м.

Районът около Златния рог се заселва след падането на Константинопол под Османска власт от живеещите в града гърци, евреи, италиански търговци и други немюсюлмани, формирайки известния днес квартал на града – Фенер. Този район става естествено място за построяването на християнски храмове. Там се намира и седалището на Вселенската патриаршия, известната българска Желязна църква, а между 1871 и 1913 година и седалището на Българската екзархия.

На по-късен етап е заселен и отсрещния бряг на Златния рог. В момента районът на залива е сред най-атрактивните за туристи места в Истанбул, което се дължи на историческата му слава и естествената му красота.

Галата

Кулата Галата е построена през 528 година и се намира в истанбулския квартал Галата (горната част на Каракьой). Разположена е между най-важните символи на града, а крайбрежните райони на Златния рог в Истанбул и Босфора могат да бъдат наблюдавани от панорамната тераса на кулата. Смятана е за една от най-старата сграда в света.

 

Работно време:

  • кулата: всеки ден между 09:00 и 19:00 часа
  • кафене – ресторанта: от 20:00 до 00:30 часа всеки ден

Миниатюрк Парк

Миниатюрк Парк е открит на 02 май 2003 г. Той представлява колекция от модели на архитектурни забележителности от богатото наследство на множество цивилизации, оставили следи в Турция от Древна Гърция до Рим и Византия.

В съответствие със своето мото “Малък модел на една велика страна”, Миниатюрк Парк се е превърнал във витрина на Турция. Той съдържа модели в мащаб 1/25 от 131 архитектурни забележителности, избрани измежду хиляди исторически сгради по критериите на репутация, капацитет, за да представят своята епоха и възможността за създаването на своя модел.

Всичко е толкова реалистично изработено, точно като своя оригинален в Миниатюрк Парк, че се чувстваш така, сякаш си пътувал из цялата страна от изток на запад, от север на изток в един много кратък период от време. Аудио системата, която придружава всеки модел е уникалена за Миниатюрк Парк. Системите предоставят информация на девет езика: турски, английски, френски, немски, руски, арабски, испански, фарси и японски.

Общата площ на Миниатюрк Парк е 60,000 кв.м. В допълнение към 15,000 метровата зона, където се намират миниатюрите, има на разположение на туристите и ресторант, кафене, търговски център, детска площадка и два музея които правят Миниатюрк Парк един наистина гигантски комплекс. Също така в комплекса има паркинг и този паркинг е с капацитет 500 коли.

Миниатюрк Парк е идеален за тези, които искат да направят едно прекрасно пътуване и да обиколят и опознаят Турция за кратък период от време.

 

Работно време:

  • Музеят е отворен между 09:00 и 19:00 часа всеки ден.

Музей на анатолийските цивилизации

Музеят на анатолийските цивилизации е един от най-богатите в света на древни находки и е главен исторически музей на Турция, намиращ се в нейната столица Анкара. Музеят е основан през 1921 г. В следващите години бързо разширява колекцията под влияние на Кемал Ататюрк, първия президент на Турция, който е имал намерение да създаде в Анкара Хетски музей. Ататюрк подпомогнал музея да се сдобие с нови сгради, както и да постъпят в неговите колекции множество експонати от селските анадолски райони, където са се запазили останки от древни хетски градове. Музейната експозиция е допълнена с експонати от други древни цивилизации, обитавали територията на Турция.

Музеят на анатолийските цивилизации е удостоен с наградата “Европейски музей на годината” за 1997 г.

 

Работно време:

  • Всеки ден 08:30 – 17:30ч.

Джамия Ортакьой

Джамията “Ортакьой” е построена през 1855 г. от падишах Адбул Меджит.

Тя е била силно посещавана от султана, който идвал от другия бряг специално за намаз.

Джамията “Ортакьой” се състои от две части, както и всички джамии, които са построени по времето на Абдул Маджид I – основна част и султански апартамент. Стените и вътрешността на джамията са украсени с красиви цветни мозайки. Широките и високи прозорци я правят добре осветена и разкриват великолепна гледка към известния мост над Босфора, който е един от най-красивите и най-дългият висящ мост в света. Таванът е с форма на купол, покрит с розови мозайки. Има две високи минарета, всяко с по един балкон.

Джамия Ортакьой днес е една от основните забележителности на Турция.

 

Работно време:

  • от 9:00 до 18:00 ч., но е затворена за посетители по време на молитвените часове

Момина кула

Момината кула е разположена в азиатската част на Истанбул върху малък остров в района Юскюдар.

Има няколко версии за строителството на кулата. Според едната от тях тя е построена от атинския пълководец Алкивиад, за да се води от там наблюдение за евентуално нахлуващи персийски кораби в Босфора. Според друга версия кулата е вдигната по времето на управлението на византийския император Константин Велики като важен пост на граничната морска стража. В дългата си история кулата е била навигационно съоръжение, затвор и карантинен изолатор.

 

Легенди

 

Турска легенда

Най-известната версия е турската, че Момината кула е наречена така на дъщерята на султан, който безумно я обичал и правел всичко възможно, за да се чувства тя щастлива и безгрижна. Веднъж обаче ясновидец предрича, че въпреки всичко девойката ще умре, точно като навърши 18 години. Султанът незабавно се разпорежда на острова да бъде построена непристъпна кула, задължително преди дъщеря му да навърши 18 години. И веднага след завършването на строителството премества девойката, за да я предпази от възможните причинители на смърт. В деня, когато принцесата навършва 18 години, султанът ѝ изпраща кошница с плодове. Когато обаче девойката поема в ръце кошницата, от там изпълзява отровна змия и смъртта от ухапването става неизбежна, както предрича ясновидецът.

 

Други легенди

Според друга легенда, която предлага още епизод (с щастлив край), девойката е спасена от красив принц, който веднага изсмуква змийската отрова от раната и по-късно заслужено получава ръката на принцесата.

Има и друга легенда, не по-малко интересна, обясняваща наличието на друго название на кулата. Според нея, тя е получила името си от герой от древногръцки мит – юношата Леандър, който се влюбва в дъщеря на жрица, нарушила своя обет за безбрачие. За да се види с красавицата, юношата всяка нощ неуморно преплува пролива Дарданели. Никакви препятствия не са в състояние да спрат лудо влюбения Леандър, а жрицата от своя страна всяка нощ пали огън, който да се вижда от далече. Веднъж обаче по незнайни причини огънят угасва, а в тъмнината Леандър не успява да се ориентира своевременно и не достига до острова, като е погълнат от морето. На сутринта вълните отхвърлят безжизненото му тяло на острова пред очакващата го все още девойка. Отчаяна от загубата на любимия, тя се изкачва до върха на кулата и се хвърля в морето, за да сподели злочестата му съдба.

 

Работно време:

  • В делнични дни: всеки ден от 09:00 до 19:00 ч.
  • Събота и неделя: от 10:00 до 18:00 ч.

Румели Хисар

Румели Хисар е крепост, разположена в квартала Саръйер в Истанбул, на хълм в европейската част на Босфора.

Крепостта е построена от османския султан Мехмед II Фатих през 1451 – 1452 година. Крепостта е била използвана като затвор. През 1953 година е реставрирана по повод 500-годишнината от превземането на Константинопол.

Днес крепостта е обявена за паметник на културата на средновековната Османска империя и е превърната в музей, който се посещава от хиляди туристи. Всяко лято в крепостта се провежда концерт на известни турски музиканти.

 

Работно време:

  • от 9:30 до 18:30 ч.

Дворец Бейлербей

Дворецът е построен през 1861-1876 по поръчка на султан Абдулазиз. Трябвало е да служи като лятна резиденция на султана и къща за гости, където да бъдат посрещани чужди държавни глави по време на служебните си посещения. Първият важен гост, който се забавлява в Дворецът Бейлербей е императрица Йожени на Франция. Други чуждестранни гости, които са гостували в Дворецът Бейлербей по време на царуването на султан Абдулазиз са Йосиф, император на Австро-Унгария (1869), Фредерик Уилям Никола Чарлз, принц на Прусия (1869), принцът на Италия (1869) и Насреддин, на ШАХ на Иран (18 август 1873).

Смята се, че стойноста двореца е около 500 хиляди османски лири. Дворецът Бейлербей, който е основната сграда на комплекса от сгради, е двуетажна конструкция, изградена от камък, върху висок сутерен. Сградата е построена върху земя на около 2500 квадратни метра. Има общо 6 зали, 24 стаи, 1 хамам и 1 баня на два етажа. Дворецът Бейлербей е построен като смес от западни и източни стилове, но има и характеристиките на традиционната турска къща.

 

Работно време:

  • Вторник, Сряда, Петък, Събота и Неделя от 09:00 ч. до 17:00 ч.
  • Почивни дни: Понеделник и Четвъртък

Желязната църква “Свети Стефан”

„Свети Стефан“ известна като Желязната църква, е православна българска църква в Истанбул, Турция, направена от готови железни елементи. „Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария.

 

История

 

През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.

На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.

Na 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“. Поставянето на основния камък е напълно символичен акт от страна на Богориди, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф също полага основния камък на 27 април 1892 г.

През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 година.

На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. Тъй като теренът е нестабилен архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захванати за основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние – първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия. Две от шестте камбани звучат и до днес.

От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век.

Увеселителен парк Виаленд

Виаленд е първият в Турция и света увеселителен комплек, съчетаващ тематични паркове, търговски център и изложбен център в едно. Открит е на 26 май 2013 г. и се оценява на 650 милиона долара. Виален парк се простира на площ, равна на 100 футболни игрища и осигурява забавления за всяка възраст и интереси. Търговската площ, която предлага широка гама от марки се простира на 110 хиляди квадратни метра по улиците на парка. На територията на парка посетителите могат да се възползват не само от търговския център, но и от хотелската база на новоизградения хотел. Множеството кафенета и ресторанти пък осигуряват приятния престой на територията на парка.

Виаленд има за цел да се превърне в един от 3-те най-предпочитани тематични паркове в Европа.

 

Работно време:

Търговски център:

  • През седмицата: 10:00 – 22:00 часа
  • Събота и неделя: 10:00 – 22:00 часа

Тематичните паркове:

  • През седмицата: 10:00 – 18:00 часа
  • Събота и неделя: 10:00 – 20:00 часа

Малко инфо:

Столица: Анкара

Телефонен код: +90

Валута: Турска лира

Население: 74,93 милиона (2013 г.)

Президент: Реджеп Таип Ердоган

На пряко към…

Времето

Часът там е:
  • :
  • :

June 27, 2017